Лятна грижа за кожата

Лято е! Бързо прегръщаме летните горещини, морския бриз, коктейлите край басейна и неизбежното ваканционно настроение. Нашата кожа също се променя и постепенно се подготвя за летните предизвикателства.

Мечтаем си за гладка, загоряла и блестяща кожа, без да отчитаме рисковете от изгряне, и преждевременно стареене под въздействие на силното слънце. Не трябва да забравяме, че слънчевите лъчи, които докосват кожата ни, носят не само приятни усещания и удоволствие. Повишената или понижена влажност и екстремни температури също предизвикват множество кожни промени, които често не са ни по вкуса.

Струва ни се, че с настъпването на лятото трябва да сменим тотално не само гардероба си, но и козметиката и цялата си кожна грижа. Разковничето, всъщност е в малките детайли, на които трябва да обърнем внимание при лятната грижа за кожата.

Да дадем шанс на кожата!

Смята се, че здравата кожа може да се адаптира чудесно и плавно да премине в летен режим на работа. Важно е да дадем на кожата ни шанс да се адаптира, без да бъдем свръхпротективни, защото твърде активната грижа може да направи кожата ни “мързелива”. Този процес на нормална адаптация може да отнеме няколко седмици. Зрялата и стареещата кожа се повлиява по-силно от сезонните промени.

Как се променя структурата и функцията на кожата през лятото?

Кожата става по-мазна Високите температури, вятърът и активното влияние на слънцето причиняват по-големи загуби на вода от кожата и стимулират мастните жлези да произвеждат повече себум. Подсилването на липидната бариера е една от нормалните адаптивни реакции на кожата през летните месеци. Лятото е сезонът с най-силно изявена мастна секреция. Това води до неприятен мазен блясък, особено изразен в Т- и U-зоните на лицето, където количеството на мастните жлези е най-голямо.

Най-логичното противодействие е да активизираме измиването и почистването на лицето. Оказва се, че това само задълбочава проблемите, тъй-като води до допълнително дехидратиране на кожата и компенсаторно усилване на мастната секреция. Правилният подход в случая е, да продължим с обичайното почистване с деликатни измивни средства, два пъти дневно.

През лятото можем да направим леки промени в продуктите, които използваме. Ако през зимата използваме нежно почистващо мляко и по плътни овлажняващи средства, през лятото можем да преминем към използването на почистваща пяна и хидратиращи средства с по-олекотена формула.

Адаптивни промени на кожата за защита от УВ -лъчението Невисоките дози УВ-лъчи са жизнено необходими за всеки човек. Доказана е тяхната изключителна роля в синтеза на витамин Д и калциевия метаболизъм. Продължителното интензивно ултравиолетово облъчване, обаче, уврежда кожата и предизвиква остри и хронични неблагоприятни ефекти. Към острите ефекти спадат кожния загар, слънчевото изгаряне и задебеляването на кожата, а към хроничните – преждевременното стареене и злокачественото израждане на кожните клетки.

Използването на слънцезащитни средства е препоръчително през всички сезони. Причината за това е, че докато силата на UVB-лъчите е по-ниска през зимата, UVА-лъчите имат еднаква интензивност целогодишно. UVА-лъчите стимулират дегенеративните промени в клетките, фиброзните тъкани и кръвоносните съдове и са свързани със стареенето на кожата.

Лятото предоставя неограничени възможности за пребиваване на открито и поемане на високи дози ултравиолетово лъчение.

Някои интересни и полезни факти:

1.Ултравиолетовият диапазон на слънчевите лъчи включва три вида лъчи с различна дължина на вълната UV-А (315-400 nm), UV-B (280-315 nm) и UV-C (100-280 nm). Атмосферата поглъща цялата UV-С и около 90% от UV-В радиацията. Тези лъчи се абсорбират основно от озона, водните пари, кислорода и въглеродния двуокис. Лъчите, които достигат до нас са основно UV-А лъчи и малки количества UV-В лъчи. Затова е изключително важно да използваме слънцезащитен фактор с широк спектър, покриващ не само UV-В, но и UV-А лъчите.

2. Глобалният слънчев ултравиолетов индекс (нивото на ултравиолетови лъчи на повърхността на земята) се променя непрекъснато, в зависимост от надморската височина и облачността. Най-висок е ултравиолетовият индекс в областите около екватора, при високо положение на слънцето в обедните часове, при безоблачно време и се увеличава с увеличение на надморската височина, и отразяването на УВ-лъчите от земната повърхност или водата.

 По-светлите облаци пропускат над 90% от UV;  UV се увеличава с 4% с изкачването на всеки 300м надморска височина;  Във времето от 10ч до 14ч се акумулират 60% от UV;  На сянка UV индексът намалява с около 50%. Сянката от дървета и чадъри не осигурява достатъчна защита.  Пясъкът отразява до 15% от UV, а морската вода до 25%;  На дълбочина 0,5м под водата UV намалява интензитета си с 40%.

3. UV индексът показва интензивността на UV радиацията и ефектите ѝ върху човешката кожа и очите. Стойностите на UV индекса започват от нула и с увеличаването им нараства вероятността за вреда върху кожата и очите и намалява времето, необходимо за появата й. При стойности на UV индекса над 3 е препоръчителна защита от слънцето, тя е задължителна при стойности над 8. В медиите заедно с прогнозата за времето се предоставя и прогноза за максималната UV радиация за следващия ден. Това ни помага да планираме активностите си на открито, времето за което безопасно може да се излагаме на слънце и средствата за слънцезащита .

Стъпка 1: Проверяваме UV индекса за деня:

Стъпка 2: Използваме препоръките за слънцезащита при съответния индекс: 0 до 2 Престоят на открито е напълно безопасен! 3 до 7 Потърсете сянка в най-горещите часове на деня! Използвайте подходящо облекло, широкопола шапка, очила и слънцезащитно средство! 8 до 11+ Избягвайте пребиваването на открито в средата на деня! Потърсете сянка! Задължително е използването на предпазно облекло, шапка, очила и слънцезащитно средство!

Стъпка 3. Определяме времето за безопасно излагане на слънце според типа кожа: Кожата на хора, които са твърде чувствителни към слънцето, не може да се защити от по-продължителното въздействие на UV –лъчите. При тях, UV радиацията започва да уврежда кожата след 5-10 минути. Таблицата показва максималното време, през което хората с различен фототип безопасно могат да се излагат на слънце незащитени, без да получат слънчево изгаряне.

Фототип кожа – Безопасно време за излагане на слънце I – 10 минути II – 20 минути III – 30 минути IV – 50 минути V – повече от 60 минути VI – повече от 60 минути

Кожния си фототип можем да определим според външните си физически белези като цвят на кожата, очите и косата и реакцията на кожата при излагане на слънце.

• Тип I – винаги изгаря, никога не получава загар (много светла кожа, светло руса или червеникава коса, сини или сиви очи, лунички ) • Тип II – обичайно изгаря, получава минимален загар (светла кожа, руса или светлокестенява коса, всички цветове очи) • Тип III – понякога изгаря, получава равномерен тен (светла или светлокафява кожа, тъмноруса или кестенява коса, кафяви очи) • Тип IV – изгаря минимално, лесно получава равномерен загар (светлокафяв или маслинен цвят на кожата, тъмно-кафява коса, кафяви или тъмно-кафчви очи) • Тип V – рядко изгаря, лесно получава тен (тъмно-кафяв цвят на кожата, тъмно-кафява или черна коса, кафяви или тъмно-кафчви очи) • Тип VI – никога не изгаря, цвета не се променя след излагане на слънце (тъмно-кафяв, черен цвят на кожата, черна коса, тъмно-кафяви очи)

Независимо дали се наслаждаваме на морска или планинска почивка, адекватната слънцезащита може да ни спести множество проблеми. Не трябва да забравяме да намалим престоя на слънце в обедните часове и да използваме сянка и подходящо облекло, шапка с широка периферия и слънцезащитни очила, които защитават кожата и очите ни.

Ако сме пропуснали прилагането на слънцезащитен крем през зимата или пък сме използвали по-ниска степен на защита, лятото е времето в което трябва да преминем към по-надеждните SPF 30-50. Използването на слънцезащитно средство не означава, че можем безопасно да удължим времето за излагане на слънце, те просто намаляват здравните рискове за кожата по време на този престой. Слънцезащитното средство трябва да се прилага щедро върху всички открити части на тялото, да се подновява на всеки 2 часа, веднага след къпане, след игра или физически упражнения на открито.

Качествените слънцезащитни средства едновременно защитават и овлажняват добре кожата ни, без необходимост от използване на допълнителни средства за хидратация.

Фотостареене

Действието на слънчевата радиация през лятото значително ускорява процесите на стареене. Хроничното въздействие на ултравиолетовите лъчи поврежда структурата и организацията на колагена и еластина, повишава производството на меланин и привлича възпалителни клетки в дермата- процес, наречен дермоеластоза. Еластичните влакна се разграждат с ускорени темпове и кожата прогресивно атрофира, губи еластичност и се сбръчква.

Използването на слънцезащитна средства ограничава действието на ултравиолетовите лъчи през деня. За да забавим процесите на стареене и възстановим увредените през деня структури, особено във възрастовата група 30+ е добре да продължим интензивната анти-ейдж грижа през нощта.

Увеличаване дебелината на епидермиса и количеството на меланин в кожата. Един от нормалните адаптационни процеси на кожата през лятото е увеличаване дебелината на епидермиса. Постепенното излагане на слънце за период от 2-3 седмици с умерено въздействие на УВ-радиация, удебелява роговия слой и усилва производството на меланин. Действието на вятъра и намалената влажност на въздуха също води до натрупване на повече клетки на повърхността и задебеляване на роговия слой. Тези адаптивни промени засилват бариерните функции на кожата, предпазвайки я от УВ-увреждане и намалявайки загубите на вода.

За по-гладка, нежна и мека кожа през лятото продължаваме да използваме лек пилинг един-два пъти седмично. Не трябва да прекаляваме с количеството и дълбочината на пилинга. Твърде агресивната ексфолиация може да предизвика сериозни кожни проблеми като нарушаване целостта на кожата и бариерната ѝ функция, зачервяване, възпаление и неравномерна пигментация.

Почистващият пилинг за тяло деликатно ексфолиира, комбинирайки механично и химическо въздействие върху епидермиса. Нежно отслоява неравномерните натрупвания от рогови клетки на повърхността и стимулира регенерацията на нови клетки в дълбочина. Натурален състав и меко действие. Не нарушава целостта на кожната бариера и не предизвиква кожни раздразнения.

Слънчево изгаряне и злокачествено израждане на кожните клетки

Дълги години летният загар беше изцяло в крак с модните тенденции и синоним на здравословен начин на живот. Новите научни проучвания разбиха мита за здравословния тен и постепенно успяха да разкрият и най-малките детайли в реалните взаимоотношения на Кожата и Ултравиолета.

Какво в действителност се случва с кожата при излагане на слънце? След първоначалното излагане на УВ-А (състаряващи) и УВ-Б (изгарящи) лъчи, кожата се зачервява и отича, получава се слънчево изгаряне. При по-продължително въздействие се включва и УВ-защитата, като постепенно роговия слой задебелява и се произвежда повече меланин. Това води до появата на тен, а понякога и на участъци с неравномерна пигментация – хипер или хипопигментации. В дългосрочен аспект кожата губи еластичност, заради разрушаването на основните протеини, колаген и еластин и става отпусната, увисва и се образуват бръчки.

Ултравиолетовото увреждане е комулативно, т.е. натрупва се и постепенно води до преждевременно стареене и злокачествено израждане на кожните клетки. Рискът за развитие на кожен рак е в пряка зависимост от броя на слънчевите изгаряния по-време на целия живот и особено на изгарянията в детска възраст. Детската кожа е недостатъчно зряла и затова е особено важно да бъдем свръхпротективни и никога да не допускаме слънчево изгаряне.

Въпреки включването на множество защитни механизми, кожата не може да се предпази напълно от пагубното влияние на УВ-лъчите върху нея.

Досега се смяташе, че меланинът абсорбира ултравиолетовите лъчи и успява да неутрализира голяма част от свободните радикали, предпазвайки кожата от слънчево изгаряне, увреда на ДНК и кожен рак. Според последните научни открития обаче, ултравиолетовата енергия възбужда определени участъци от меланина и тази трансформирана енергия продължава да уврежда ДНК на тъмно, дълги часове след излагането на слънце. Тези процеси се случват предимно в жълтия пигмент феомеланин, който преобладава при хората със светъл фототип. По-тъмният фототип се дължи на преобладаващия кафяв пигмент-еумеланин, който дава по-надеждна защита. Т.е. светлите фототипове са изложени на значително по-голям риск от развитие на кожен рак. Светлите фототипове кожа са много чувствителни на слънчево въздействие. При тях, дори придобиването на тен е признак за настъпило клетъчно увреждане.

Ясно е, че излагането на слънце е основната причина за фотостареене, фоточувствителност и фотокарциногенеза на кожата. Затова фотопротекцията остава основен хит в лятната грижа за кожата!

Искам да наблегна на факта, че нашето разумно поведение спрямо слънцето е нашата главна защита. Минималното излагане на слънце, в безопасните за това часове използването на сянка и предпазващо кожата облекло са основна предпазна мярка. Неприемливо е да разчитаме предимно на слънцезащитната козметика, която ни дава фалшиво чувство за сигурност. Това е само допълнително средство за по-безопасно излагане на слънце, а не средство за безкрайно удължаване на времето за престой на плажа!